Погледът - мътен.
Юмруците - свити.
И някаква безметежна болка в гърдите.
Стаята - празна.
Прозорецът - тъмен.
И някаква тежест спуска се стръмно.
В огледалото - образ.
Сърцето - заключено.
Стегнато, свито, измъчено.
Но...
Сред самотата - докосване.
Надеждата - стресната.
И сърцевината май не е фатално засегната.
Доверието - смачкано. Но разгъващо се бавно.
Като криле на пеперуда е събудено.
Мисля. че мога да вярвам. Мисля, че мога да бъда.
И като че ли... да обичам, без да съм принудена.
