Безсъние

Не обичам да будувам късно вечер.
Като призрак ме преследва Съвестта.
Капката надяване от раменете ми се свлече
и се страхувам,че не мога да спася света.

Една наивница. Глупачка.
Малко,слисано дете.
Страхът ме взе и в ръцете си ме смачка.
Сякаш сянката му слънцето прокле.

Слушам тишината.
Тя изкрясква колко сме сами.
И на Сартр безпокойство полегато
принуди небето екзистенциално да вали.

Няма кой да види приказната ми фантазия:
истински фалшива,сладичко-горчива.
И когато мигна,и където сянката си стигна,
тя бавно с реалността се слива.

Но ето,утринта ме търси-
не на долния етаж,иди на горния!
Изнемогата до дъно ме разтърси
и на челото ми написа пак "insomnia".